[ad_1]
На 19 октомври 2017 година по време на рутинно наблюдение с телескопа Pan Starr, в Слънчевата система бе открит междузвездния обект Оумуамуа. Впечатлението от това събитие бе подобно все едно на вечеря неочаквано да пристигне човек от далечна държава. След като си поговорите с госта, можете да разберете какви са навиците и културата на тази държава, без да я посещавате. Това е една отлична възможност, особено като се има предвид, че че на нас са ни необходими стотици години, а може ни и хилядолетия, за да посетим най-близката звезда с помощта на сегашните химически ракети.
Удивително е, че нашият първи междузвезден гост се оказа твърде странен и по нищо не прилича на видяното досега. Но докато разберем, колко е необичаен този космически обект, той се разтвори в тъмнината на космоса и не можахме да проверим още веднъж неговите странни свойства.
Ето списъкът с шестте твърде необичайни факти за Оумуамуа:
- Предполагайки че другите планетни системи напомнят Слънчевата система, Pan Starr не би трябвало да открива подобна космическа скала. В статията, 10 излязла преди години се предсказваше обилие от междузвездни астероиди, които обаче са хиляди пъти по-малки от Оумуамуа и сега се предполага, че той е член на случайно струване на астероиди. С други думи, откриването на Оумуамуа означава, че броят на междузвездните обекти е много по-голям, отколкото се считаше. Всяка звезда от Млечния път, през времето на своето съществуване, би трябвало да изхвърля 1015 подобни обекти, за да се получи достатъчна популация от астероиди и по този начин да се обясни откриването на Оумуамуа.
- Оумуамуа долетя от много специфична точка на космическото пространство – от точката на кинематичния локален стандарт на покой (LSR). Това е точка в околността на Слънцето, в която скоростта на небесното тяло е равна на средната скорост на звездите в този район. Тоест, в тази точка, всички околни звезди се движат еднакво. Казано по-просто, пристигането от тази точка е идеалното прикритие или камуфлаж, който не дава никаква възможност да се разбере откъде е долетял Оумуамуа.
- Учените считат, че повечето звездни астероиди се откъсват от своята родителска звезда, когато се намират в покрайнините на своята планетарна система. Така например, в облака на Оорт на нашата Слънчева система, който се простира на разстояние 100 000 пъти по-далече отколкото Земята до Слънцето, гравитацията на Слънцето им оказва съвсем слабо влияние. За тези обекти са достатъчни и съвсем малки скорости – от порядъка на километър в секунда, за да излетят в космоса. Но при напускането, тези астероиди запазват скоростта на своята звезда относно LSR. Тоест, ако Оумуамуа бе долетял от типична звезда, неговата скорост трябваше да бъде висока – около 20 км / с (средната скорост относително LSR). Но и тази теза не важи за космическия гост
- Нямаме снимки на Оумуамуа, но неговата яркост, дължаща се на отразената от слънцето светлина, се променя 10 пъти на всеки 8 часа, колкото е периодът му на завъртане около собствената си ос. Това означава, че астероидът има силно издължена форма – неговата дължина е минимум 5-10 пъти по-голяма от ширината. Осен това, анализът на неговото "акробатично" движение показа, че неговата форма е във вид на палачинка. Всички астероиди, дори и най-екстремалните, наблюдавани в човешката история, са със съотношение дължина / ширина не повече от три пъти.
- Космическият телескоп Спицър не откри топлина във вид на инфрачервено излъчване от Оумуамуа. Като се вземе предвид температурата на неговата повърхност и траекторията на този астероид близо до Слънцето, може да се каже, че неговият максимален размер е около 100 метра. Ако приемем този пределен размер за верен, то Оумуамуа трябва да е необичайно блестящ, с коефициент на отразяване минимум 10 пъти, по-висок от астероидите е Слънчевата система.
- Траекторията на Оумуамуа се отклони от очакваната, изчислена на база гравитацията на Слънцето. Отклонението е малко – около една двеста от процента, но статистически е от голямо значение. Подобно поведение проявяват кометите, когато ледът на тяхната повърхност започне да се нагрява от слънчевата топлина и с изпарението си създава ракетна тяга. Но подобно изпарение би образувало кометна опашка, а нищо подобно не бе забелязано. Телескопът Спицър показа тоталната липса на въглеродни молекули или прах около Оумуамуа и по този начин стана ясно, че никакво изпарение на газове няма. Освен това кометната опашка би променила периода на въртене на Оумуамуа, но подобни промени нямаше.
Тази промяна на орбитата на Оумуамуа не би могла да се осъществи от окъсване на някаква малка част от астероида, понеже това би било единичен импулсен удар, за разлика от наблюдаваното непрекъснато въздействие. В този случай остава само една възможност: допълнителната тяга идва от радиацията на Слънцето. За да бъде ефективна тази тяга, Оумуамуа трябва да бъде тънък по-малко от милиметър, но с размер не по-малко от 20 метра. Тоест, слънчево платно, подобно на соларното платно от японската мисия IKAROS.
Ако приемем, че този космически обект е изкуствен, няма как да не решим, че това е едно космическо "писмо в бутилка", Което самостоятелно пристигна при нас след толкова години търсене на сигнали от извънземни цивилизации. Това слънчево платно е оцеляло при непрекъснатите сблъсъци с междузвездните атоми и прах, докато пътешества из просторите на галактиката.
Когато разглеждаме възможността Оумуамуа да е с изкуствен произход е добре да си припомним, какво казва Шерлок Холмс – когато са изключени всички възможни варианти, това което остава, колкото и да е невероятно, е истината. Космическият телескоп Кеплер показа, че има много звезди в Млечния път, които имат планети, подобни на Земята, с потенциална възможност да имат течна вода на повърхността си и живот, какъвто ние познаваме. Ето защо е справедливо да предположим, че в междузвездното пространство има немалко изкуствено създадени обекти – може би използвани за разузнавателни цели, а може би просто фрагменти от оборудването. Но за да проверим изкуствения произход на Оумуамуа, са необходими повече данни. Или както казва Карл Сейгън "извънредните твърдения изискват извънредни доказателства".
Всъщност, вероятността изкуствено космическо тяло да попадне в пределите на Слънчевата система е твърде малка. За да долети случайно до нас подобен обект, би трябвало през целя живот на далечната звезда да бъдат пуснати в космоса 1015 слънчеви платна – тоест, по едно на всеки 5 минути. Но този брой на соларните платна може да бъде съществено намален, ако обектите като Оумуамуа не летят по случен начин, а следват специални орбити, които им дават възможност да пристигнат във вътрешните обитаеми области на планетарните звездни системи, е каквато и нашата Слънчева система.
Оумуамуа се движи твърде бързо, за да могат нашите ракети с химично гориво да го догонят без гравитационната помощ на планетите. Но на този странен астероид ще са му необходими хиляди години за да напусне Слънчевата система и ние ще можем да го изучим с помощта на космическа сонда, ако разбира се през следващите 10-20 години разработим технологии за по-бързи космически пътешествия.
Осен това, можем да очакваме нов звезден гост. През следващите няколко години трябва да заработи големият телескоп LSST (Large Telescope Survey Synoptics), който е много чувствителен и може да открива обекти, подобни на Оумуамуа. Очаква се още през първата година от неговата работа да бъдат открити множество подобни обекти. Но ако не намери други, ще знаем, че Оумуамуа е бил наистина особен и трябва да го догоним и да разберем, какво крие.
6 Strange Facts about interstellar Visitor-the-Oumuamua
Source link
